avtoparts.net

Българско законодателство

Чл. 26, ал. 2 ЗДДС

Чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС

Чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗДДС

Чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС

(Шеста ДДС директива - член 11, буква а), параграф 2, буква а) и параграф 3, буква в) - данъчна основа - регистрационна такса на нови моторни превозни средства)

---

По дело C-98/05,
Сезиране за преюдициално решение по член 234 ЕО от Ostre Landsret (Дания), направено с решение от 11 февруари 2005 г., по делото между

De Danske Bilimportorer

и

Skatteministeriet,

СЪДЪТ (Първо отделение)

в състав: P. Jann, председател на отделение, J.N. Cunha Rodrigues, K. Lenaerts (докладчик), M. Ilesic и E. Levits, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

съдебен секретар: H. von Holstein,

като взе предвид писмената процедура и след изслушването на 23 февруари 2006,

след като разгледа становищата, подадени от името на:

- De Danske Bilimportorer - от K. Dyekjr, advokat,

- датското правителство - от J. Molde, acting as Agent, assisted by K. Hagel-Sorensen, advokat,

- нидерландското правителство - от H.G. Sevenster и D.J.M. de Grave, действащи в качеството на представители,

- Комисията на Европейските общности - от N.B. Rasmussen и D. Triantafyllou, действащи в качеството на представители,

след като изслуша становището на генералния адвокат по време на заседанието на 16 март 2006 г.,

дава настоящото
Решение
1. Сезиране за преюдициално решение относно тълкуването на член 11, буква а), параграф 2, буква а) и параграф 3, буква в) от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ, 1977 г. L 145, стр. 1 и - поправка - ОВ, 1977 г., L 149, стр. 26) (оттук нататък "Шестата директива").

2. Настоящото сезиране е било направено в хода на производството между De Danske Bilimportorer (оттук нататък "DBI"), търговско сдружение на вносители на моторни превозни средства в Дания, и Skatteministeriet (датското Министерство на финансите) относно налагането на регистрационна такса на нови моторни превозни средства (оттук нататък "регистрационната такса") в светлината на данъчната основа за целите на облагането с данък добавена стойност (оттук нататък "ДДС").
Правна рамка
Законодателство на Общността

3. Член 11 от Шестата директива, който се намира в Дял VІІІ "Данъчна основа", гласи, че:

"А. На територията на страната

1. Данъчната основа е:

а) при доставките на стоки и услуги, с изключение на посочените в букви б), в) и г) по-долу, всичко, което представлява възнаграждение, получено от или дължимо на доставчика, във връзка с доставката, от страна на купувача, получателя или трета страна, включително субсидиите, които са пряко свързани с цената на такива доставки;

...

2. Данъчната основа включва:

а) данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност;

б) съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като комисионна, опаковка, транспорт и застраховка. Разходите, предмет на отделно споразумение, могат да бъдат считани за съпътстващи от държавите-членки.

3. Данъчната основа не включва:

...

в) сумите, които данъчнозадължено лице получава от купувача или получателя за възстановяване на разходи, платени от името и за сметка на последния и изрично посочени в неговите книги. Данъчнозадълженото лице трябва да представи доказателства за действителния размер на този разход и няма право да приспада данъка, който може да е бил начислен върху тези сделки."

Национално законодателство

4. Регистрационната такса е била въведена със Закона за задължителната регистрация на моторните превозни средства (lov om registreringspligt af motorkoretojer), във версията й, предвидена в Кодифицирания закон № 977 от 2 декември 2002 (оттук нататък "Закона за регистрационната такса").

5. Съгласно член 1 от същия закон, регистрационна такса се събира върху "моторни превозни средства, които подлежат на регистрация по Закона за движението по пътищата". Тя става дължима при представянето на моторното превозно средство за регистрация. Разрешението за ползване на моторни превозни средства по обществените пътища в Дания е под условие за плащане на таксата.

6. Съгласно член 8, параграф 1 от Закона за регистрационната такса, данъчната основа на ново моторно превозно средство е "неговата редовна цена, включително данъка добавената стойност, но като се изключи таксата по настоящия закон". Що се отнася до използваните моторни превозни средства, inter alia, внесените като лична собственост във връзка с преместване на жилище и ремонтираните моторни превозни средства, например, след пътно-транспортно произшествие, ДДС също така се включва като част от данъчната основа на регистрационната такса.

7. Съгласно член 18 от Закона за регистрационната такса, лице, което при търговска дейност продава моторни превозни средства, които подлежат на тази такса, могат да се регистрират в митническите и данъчните органи. За разлика от преобладаващия правен подход по отношение на някои други стоки, които подлежат на облагане с акциз, тази регистрация е по желание и не е задължителна за дилърите на коли. Регистрираният дилър получава разплащателен кредит, който го освобождава от задължението да плати таксата при представянето на превозното средство за регистрация.

Фактите, довели до спора по главното производство, и въпросите, отнесени за преюдициално решение

8. През януари 1999 г. DBI е закупило нова кола, преназначена за използване от директора му.

9. Според националния съд, тъй като е обичайно в Дания при закупуване на моторно превозно средство от оторизиран дилър, дилърът урежда регистрацията на моторното превозно средство от името на купувача и осигуряването на табели с номера преди доставката на колата.

10. Фактурата за покупката на моторно превозно средство посочва обща цена от DKK 498 596. Тази цена може да бъде разбита, както следва: (1) сумата, начислена от дилъра на купувача, като се изключи ДДС и регистрационната такса; (2) ДДС при стандартна ставка от 25% от цената на превозното средство и (3) регистрационна такса върху сумата от (1) и (2), с известни корекции и приспадания.

11. Като е преценило, че изложеният в предходния параграф метод на изчисление противоречи на член 11, буква а) от Шестата директива и че ДДС трябва да се основава на общата цена на моторното превозно средство, включително регистрационната такса, DBI е завело иск пред Ostre Landsret (Източния регионален съд).

12. От определението за сезиране е видно, че в зависимост от това, дали ДДС се изчислява, като се използва методът, използван от датските данъчни органи, или в съответствие с метода, за който се застъпва DBI, е налице разлика от DKK 14 899 в размера на общата цена на превозното средство. Тази разлика може да се обясни с прогресивния характер на регистрационната такса.

13. Като е преценил, че решението на Съда по дело C-383/01, De Danske Bilimportorer [2003 г.] ECR I-6065 не съдържа отговор, който да бъде релевантен за резултата от висящото пред него дело, Ostre Landsret е решил да спре производството и да отнесе следните въпроси за преюдициално решение:

"1. Дали член 11, буква А), параграф 2, буква а) във връзка с член 11, буква А), параграф 3, буква в) от Шестата ... директива трябва да бъде тълкуван в смисъл, че регистрационната такса на моторни превозни средства (коли) трябва да бъде включена в данъчната основа за облагане с ДДС, когато е сключено споразумение за покупка за доставката на ново моторно превозно средство, предназначено за превоз на пътници, когато моторното превозно средство е доставено, в съответствие със споразумението за покупка и с предвиденото използване от страна на купувача, от дилъра на потребителя след неговата регистрация и на обща цена, която включва както цената, платена на дилъра, така и [регистрационната] такса?

2. Може ли държава-членка да организира данъчната си система по такъв начин, че регистрационната такса се счита за разход, който дилърът плаща от името на крайния купувач, така че крайният купувач пряко плаща таксата?

3. Дали е от значение за въпроси 1 и 2 фактът, че колата може да бъде закупена и доставена без плащането на регистрационна такса, което би било възможно, ако купувачът не възнамерява да използва колата за редовен превоз на пътници или стоки в област, където се прилага Законът за движение по пътищата?

4. Дали е от значение фактът, че използваните моторни превозни средства в немаловажен брой случаи се внасят, inter alia, като стоки във връзка с преместване на местожителството на крайния потребител, който сам плаща регистрационната такса, без намесата на дилър?

5. Дали е от значение фактът, че задължението за облагане с регистрационна такса възниква или става дължимо - вероятно като разход - преди да възникне задължението за облагане с ДДС да възникне или да стане дължимо?"

По въпросите, отнесени за преюдициално решение

14. С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, националният съд по същество пита, дали регистрационна такса, като разглежданата по главното производство, трябва да бъде включена в данъчната основа като такса по смисъла на член 11, буква А), параграф 2, буква а) от Шестата директива, когато дилър доставя превозно средство, което е вече регистрирано, за цена, включваща тази такса в съответствие със споразумението за покупка на това превозно средство и предвиденото му използване от страна на купувача, или обратно на това, трябва да бъде изключена от данъчната основа в съответствие с член 11, буква А), параграф 3, буква в).

15. В съответствие с член 11, буква А), параграф 1, буква а) от Шестата директива, данъчната основа на територията на страната при доставките на стоки и услуги всичко, което представлява възнаграждение, получено от или дължимо на доставчика. В член 11, буква А), параграфи 2 и 3, се изброяват някои елементи, които се включват в данъчната основа, и други елементи, които не се включват (дело C-126/88, Boots Company [1990 г.] ECR I-1235, параграф 15).

16. В съответствие с член 11, буква А), параграф 2, буква а) от Шестата директива, данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност се включват в данъчната основа.

17. Както посочва генералният адвокат в точки 16 и 17 от нейното становище, за да попаднат тези елементи в обхвата на данъчната основа, макар че те не представляват никаква добавена стойност и не представляват парично възнаграждение за доставка на услуги, те трябва да бъдат пряко свързани с тази доставка (виж, в този смисъл, дело 230/87, Naturally Yours Cosmetics [1988 г.] ECR 6365, параграфи 11 и 12; Case C-33/93 Empire Stores [1994 г.] ECR I-2329, параграф 12; и дело C-380/99, Bertelsmann [2001] ECR I-5163, параграфи 17 и 18).

18. В настоящия случай, както правителствата на Дания и Нидерландия и Комисията на Европейските общности са посочили, събитието, което поражда отговорността за регистрационната такса, не е доставката на превозното средство, а първата му регистрация на датска територия (виж дело De Danske Bilimportorer, параграф 34, и дело C-138/04, Комисията срещу Дания, непубликувано в ECR, параграф 12).

19. Този анализ се извлича от факта, който съставлява предмета на третия въпрос, отнесен от националния съд, а именно: че нова кола, закупена с цел, различна от пускане в обръщение в областите, в които се прилага датския Закон за движение по пътищата (например, колекционерско превозно средство; превозно средство, предназначено изключително за използване на частна територия, или превозно средство, предназначено за прехвърляне извън националната територия), не поражда основание за събиране на регистрационна такса, въпреки че доставката се осъществява на същата национална територия.

20. Този анализ се извлича също така и от факта, посочен в четвъртия въпрос, отнесен от националния съд, а именно: че регистрационната такса се дължи в някои случаи, когато няма доставка на датска територия, като например, прехвърляне на превозно средство от собственика му във връзка с преместване на жилище, което превозно средство е предназначено за използване на обществените пътища в същата страна, или ремонтирано превозно средство след пътно-транспортно произшествие, също така предназначено за такова използване.

21. Обратно на твърдението на DBI, при такива обстоятелства връзката между събирането на таксата и регистрацията на превозното средство не може да бъде считана, като изпълняваща единствено целта на националните власти за осигуряване на ефективен контрол над събирането на таксата, която, на практика, е свързана с доставката. Обратно на това, тя отразява действителния характер на тази такса и събитието, което поражда задължението за плащането й, като тази такса е пряко свързана с регистрацията и задължението за нея възниква при представяне на моторното превозно средство за регистрация с цел използване на обществените пътища в Дания.

22. Вярно е, както посочва DBI, когато оторизиран дилър се задължи по договор да достави превозно средство, след като го е регистрирал, какъвто е обичайният случай според националния съд, по времето на закупуването на превозно средство от такъв дилър, моментът, в който ДДС става дължим, следва по време момента, в който регистрационната такса става дължима, и регистрационната такса се включва във фактурираната сума за купувача в момента на доставка на превозното средство.

23. Независимо от това, и в отговор на петия въпрос, отнесен от националния съд, това обстоятелство не може да заличи съществуването на концептуална разлика между съответните събития, пораждащи задължението за плащане на регистрационната такса и на ДДС, което прави първото независимо от последното.

24. Същото се отнася и за аргумента, на който DBI се позовава също така, че националното законодателство относно етикетирането на цените задължава дилърите да посочват общата цена на превозното средство, включително регистрационната такса в своите реклами.

25. Съответно, когато, както е в случая, разглеждан по главното производство, регистрационната такса е била платена от дилъра във връзка с договорното задължение за доставка на купувача на превозно средство, което е регистрирано на името на купувача, следва да бъде прието, че фактурирането на тази такса за купувача съответства на възстановяване на разходи, платени от дилъра от името и за сметка на купувача, а не като възнаграждение за доставените услуги. Следователно такава такса може да бъде считана само като елемент в книгите на дилъра, който представлява "разчетна сметка" по смисъла на член 11, буква А), параграф 3, буква в) от Шестата директива.

26. Както генералният адвокат е посочила в точка 42 от нейното становище, в това отношение е важно да се отбележи, че при договор за продажба, като разглеждания по главното производство, регистрираният дилър, който плаща регистрационната такса преди доставката на превозното средство, не извършва това в свой интерес, а в интерес на купувача, който желае да придобие ново превозно средство, регистрирано на негово име, което е подходящо за законно управление на обществените пътища в Дания.

27. Действително, както посочва DBI, в такъв случай регистрираният дилър е данъчнозадълженото лице за плащане на регистрационната такса на компетентните органи. Независимо от това, по отношение на тази такса, данъчнозадълженото лице е купувачът, което се доказва с факта, че дилърът впоследствие прехвърля на купувача стойността на платената от него такса.

28. В отговор на втория въпрос също така е важно да бъде посочено, че извън някои изключения, които не се отнасят до настоящия случай, данъчното облагане на моторните превозни средства не е хармонизирано и се различава значително в отделните държави-членки. Следователно държавите-членки могат да упражняват свободно своите правомощия в тази област, при условие че те се съобразяват с правото на Общността (дело C-451/99, Cura Anlagen [2002 г.] ECR I-3193, параграф 40, и дело C-464/02, Комисията срещу Дания [2005 г.] ECR I-7929, параграф 74).

29. Следователно, с оглед на разпоредбите в член 11, буква А), параграф 3, буква а) от Шестата директива, следва да се приеме, че държава-членка може да налага такса върху нови моторни превозни средства, по отношение на която събитието, пораждащо задължението, е първата регистрация на превозното средство на територията на същата държава-членка и данъчнозадълженото лице е купувачът на превозното средство, и която при плащането й от страна на дилър по силата на договорно задължение за доставка на превозното средство, регистрирано на името на купувача, отговаря на авансово платената от дилъра сума от името и за сметка на този купувач.

30. Съответно, отговорът на въпросите отнесени до Съда, трябва да бъде, че в контекста на продажба, която предвижда, че дилърът, в съответствие с предвиденото използване на превозното средство от страна на купувача, му доставя превозното средство регистрирано и на цена, която включва регистрационната такса, която той е платил преди доставката на превозното средство, тази такса, по отношение на която събитието, пораждащо задължението, не е доставката на превозното средство, а неговата първа регистрация на националната територия, не попада в обхвата на понятието данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност" по смисъла на член 11, буква А), параграф 2, буква а) от Шестата директива. Такава такса отговаря на сумата, получена от данъчнозадълженото лице от купувача на превозното средство като възстановяване на разходите, платени от негово име и за негова сметка по смисъла на член 11, буква А), параграф 3, буква в) от Шестата директива.


Решение за разноските
31. Доколкото настоящото производство, що се отнася до страните по главното производство, по своята същност представлява стъпка по висящото пред националния съд дело, решението относно разноските е въпрос, който следва да бъде решен от този съд. Направените разноски във връзка с подаване на становища до Съда, извън разноските на тези страни, не подлежат на възстановяване.

На това основание,

СЪДЪТ (Първо отделение)

реши:

В контекста на продажба, която предвижда, че дилърът, в съответствие с предвиденото използване на превозното средство от страна на купувача, му доставя превозното средство регистрирано и на цена, която включва регистрационната такса, която той е платил преди доставката на превозното средство, тази такса, по отношение на която събитието, пораждащо задължението, не е доставката на превозното средство, а неговата първа регистрация на националната територия, не попада в обхвата на понятието данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност" по смисъла на член 11, буква А), параграф 2, буква а) от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа. Такава такса отговаря на сумата, получена от данъчнозадълженото лице от купувача на превозното средство като възстановяване на разходите, платени от негово име и за негова сметка по смисъла на член 11, буква А), параграф 3, буква в).

Език на делото: датски.

Източник: www.vedomost.info